Всичко е вътре в теб... Everything is Inside you... Всичко е вътре в теб...
Споделено за ... йога
Слънцето в нас, Даниела
Йога се появи в живота ми преди 14 години и оттогава присъства в дните ми под най-различни, причудливи и често изненадващи и за мен самата форми: хора, случки, духовна литература, асани...
Една от тях ме отведе в Сатянанд Ашрам Хелас в Гърция. Това малко „слънце” ме сгря там.
Подарявам ви го с Обич
Обичам планините. Техните девствени гори и голите плата, каменисти върхове и меките като кадифе поляни. Те никога не ме оставят безразлична – в техните обятия съм безгрижна като птиците в небето, палава като вятъра, усмихната като слънцето. Празна от грижи и едновременно пълна с любов и хармония.
Веднъж приятели ми разказаха за една удивителна планина – „Всичко, дори и най-малката тревичка там се къпе в светлина” – въодушевено споделяха те. А на върха на планината грее ярко Слънце. Красиво и съвършено! Изкачиш ли го – ще бъде твое. „Но пътя е дълъг” – предупредиха ме те.
Името на тази планина беше Йога.
Аз не се плаша от дългите пътища, така че стегнах раницата, взех си достатъчно багаж и тръгнах. Поех уверено, ведро и нетърпеливо по пътеката нагоре. По пътя си срещах усмихнати хора, които също като мен крачеха към върха, жадни да видят слънцето и да се слеят с него.
Вървях, вървях, но слънцето не само че не се виждаше, но нямаше дори и нищожен намек, че въобще съществува. Започнах да се чудя има ли го въобще. Багажа започна да ми тежи все повече, а колебанията ми се засилваха след всеки завой, който не ми откриваше така жадуваното слънце.
И точно когато почти реших да се откажа, усмихнатите хора около мен ми дадоха малко от своя кураж, хванаха ме под ръка и заедно продължихме нагоре. Огледах се и видях, че те почти нямат багаж, но това не само че не им пречи, даже напротив – крачат по-леко и бодро. Реших се и аз да захвърля своя товар, продължих нагоре без него, вървях и с изумление си мислех: „Та аз въобще не съм имала нужда от този багаж, само грижи и неудобства ми носеше той. Я сега колко ми е леко – не ме боли гърба, не ми е неудобно, нито трудно и сякаш виждам по-ясно светът около себе си, той сякаш стана по-красив, по-ярък и светъл. Ката че ли освободих и съзнанието си от бремето на товара, заседнал там.”
И изведнъж разбрах, че няма нито смисъл, нито нужда да бързам толкова към върха. В стремежа си нагоре изпусках насладата от красотата около себе си, удоволствието от общуването с прекрасните хора и удовлетворението и хармонията вътре в мен, които те ми даваха.
Изведнъж разбрах смисъла на това да живеем с настоящето – да сме тук и сега.
И усетих едно малко слънце да изгрява вътре в мен!
рисунката, която нарисува за мен Пати, 14г., в гръцкия ашрам вижте тук
