«_Назад към статиите
Корените на Йога
БРОЙ, ДАТИРОВКА, АВТОРСТВО
Упанишадите формират един комплекс съчинения, който прогресивно се разширява от древността. Техният брой вече е над двеста. Собствено индийската традиция споменава 108 /"Освобождение може да бъде постигнато посредством медитация върху 108-те Упанишади", цитат от Муктика упанишада /14 в/, където се изброяват 108-те упанишади. Най-ранните са създадени преди повече от 3000 години, а най-късните – в 20 век.
За основни се считат 16, Шанкара коментирал върху 11 – Иша, Кена, Катха, Прашна, Мундака, Мандукя, Тайтирия, Айтарея, Чхандогия, Брихад-араняка, Шветашвара, в коментара си към Брахма сутра споменава още Каушитаки, Джабала, Маханараяна, Пайнгала, Майтри. Останалите упанишади са по-тясно религиозни, посветени на някой конкретен култ или практика /йога, саняса, Шива, Шакти, Вишну/ и се родеят повече с пураните или тантрите.
Размерите им варират от стотина страници /"Брихад-араняка", "Чхандогя"/ до няколко стиха /"Иша" - 18 стиха/. Някои са написани в проза, други в стих, трети редуват проза и стих. Стилът и маниерът на писане също е различен в отделните упанишади, а понякога и вътре в едно произведение - разказвателен, абстрактен, назидателен, диалогичен, в повечето случай сериозен и извисен, но нерядко и с леко чувство за хумор.
Най-старите Упанишади /Айтарея, Брихад-араняка, Каушитаки, Чхандогя, Кена, Тайтирия, Иша и Катха са от 9, 8, 7 век п.н.е., т.е от предбудистко време. Те представят Веданта в чистата и оригинална форма. Всичките основни упанишади притежават една хомогенност в концепциите, идеала, метода. Разбира се някоя Упанишада акцентира в/у определени идеи, подчертава определен подход или се специализира в обект на изследване повече от останалите, но подобна разлика не е качествена. Ето защо изследването и коментирането им най-често се прави на базата на материала от всички упанишади, взети заедно като едно голямо произведение.
Както в цялата древна литература на Индия, така и тук никой не знае кои точно са авторите на Упанишадите. Зрящите мъдреци, чули и фиксирали тяхното знание /шрути/, вечно /санатана/, поставили себе си в сянка, безлични /апурушея/ като истините, които предали в текстовете. Нито имена са оставени, нито подробности от живота им. Те били поети и мислители, мъдреци и свети люде, единствено заинтересувани да предадат прозренията достигнали с ума или с виденията си. Те не са създатели на философска система, а регистратори на необикновените си преживявания. Затова читателят на Упанишадите трябва да бъде подготвен понякога за непълнота и непоследователност, прескачане от една идея в друга. Никъде не се намира цялата истина събрана на едно място в последователна, лесна за разбиране формулировка. Текстовете са най-малко оформени удобно за Читателя: никъде няма логическо начало и логически край. Всяко тяхно организиране е направено от коментаторите, а не открито в самите тях. Един пасаж може да носи философска есенция на две и повече различни по рода си концепции, съответно може да бъде използван за проследяването и извличането на няколко основни принципа. Някои от основните концепции обаче по-късната доктрина свързва с имената на Аруни, Яджнавалкя, Балаки, Шветакету, Шандиля.
Общото схващане е, че в У може да се открият главно философски разсъждения. Те обаче съдържат правилно разтълкувани от големи адепти по йога и много практически напътствия за търсещите и практикуващите духовна садхана.
Прашна упанишада – мъдрецът Пипаллада отговаря на въпроси на своите ученици на теми като:
тапася, брахмачаря, прана, махапрана и разпределението на 5 други прани, от къде идва праната, как навлиза в тялото, разделяйки се на 5 подпрани, как напуска тялото
5 елемента, 5 сетива, ума, състоянията на будуване, сънуване и дълбок сън
Мантрата Ом като представляваща висшата реалност, трите съставни звука са обяснени и т.н.
Катха упанишада – Начикетас води разговор с бога на смъртта Яма – той му разкрива тайната на безсмъртието, напътствия за Атман, върховният Аз в човека, връзката на атман с интелекта, грубия ум, егото, сетивата, Пътя на инволюцията и материализацията на елементите, разкрива процеса на психодуховна работа – алхимическия процес на преобразуване на съзнанието, за концентрацията дхарана.Тук йога се определя като "твърдо владеене на чувствата... Когато човек стане установен, тогава идва йога. С други думи йога означава състояние на вътрешна устойчивост и равновесие. Основа на класическата йога.
Медитативния процес се описва като разгаряне на вътрешния огън, дава указания за пранаяма, за физическите пози, дори за помещението за медитация.
Говори за виденията, които могат да възникнат, когато ума се успокои и че те не бива да се смесват с познанието на Бог
Чхандогя – за мантрата Ом, за Гаятри мантра, за ненасилието и истината, за даването на дакшина и т.н
Тайтирия упанишада – концепцията за 5 коши
Упанишадите създават основата за традицията на класическата йога на Патанжали. От тях тръгват и 6 философски школи, които се насочват в свои по-специфични посоки. По философия класическата йога най-много се родее със санкхя, толкова много, че понякога ги разглеждат като две страни на една и съща традиция, санкхя отговорна за теоретичните концепции, а йога като система за практическо приложение и изживяване на високите абстракции на Упанишадите и санкхя.
Рамаяна и йога
Корените на йога в Рамаяна разкриват значението на Рамаяна за изучаването на йога. То се заключва главно до нравствените ценности, които се възпяват в епоса. Това което в йога е описано накратко във форма на афоризъм - моралните дисциплини яма и правилата/ограниченията – нияма в Рамаяна се разказват надълго в повествователна форма. Тук се възпяват добродетели като дхарма /дългът/, ненасилието, верността, разкаянието и т.н. В този си вид Рамаяна почти може да служи като учебник по карма йога и сева. Тук се разкриват 4 човешки цели: дхарма, артха, кама, мокша
Бхагавад гита и йога
В Бхагавадгита, божествената песен на хиндуизма, есенцията на всичко написано до онзи момент са синтезирани в прекрасен поетичен вид духовната цел и духовните дисциплини на йога
Духовната цел
Най-фундаменталната цел на човешкото съществуване според Гита е сливането с Божествения Принцип - чрез задълбочено познаване и медитиране върху същността му, чрез работа без егоизъм за другите, чрез безгранична любов и обожание на някоя от неговите персонификации.
Да обичаш всичко и всички еднакво, така както еднакво в тях трансцендира Абсолютният Принцип, да служиш без корист на другите, напълно забравил собственото его, да живееш в перфектна хармония, освободен от привързаността към видимия свят. За постигане на целта Бхагавад-гита разкрива няколко пътя, /йога - духовна дисциплина
Духовните дисциплини /йога/
Йога в "Бхагаватгита" означава път за реализиране на Божественото. Думата идва от корен, който означава сливане , съединяване. Йога показва пътя, по който е възможно сливането на Човека с Божественото. В Бхагавадгита се предлагат 4 пътя /4 духовни дисциплини, йога/
Карма йога - пътя на сливане чрез работа и служене на други
Джнана йога - пътя на осъзнаване чрез знание
Раджа йога- пътя на осъзнаване чрез медитация и дълбок психически контрол
Бхакти йога - пътя на сливане чрез любов и пълно отдаване в сърцето си на Божественото. Всеки един от тези пътища е независим, но когато по един или друг път се достигне края, всички четири пътя се сливат в едно.
При тяхното описание един или друг път вземат връх или се очертават като най-важни, но със сигурност в съзнанието на индуиста те са едно и не могат да бъдат разделяни. Върховна любов, свещено знание, силна медитация и истинно действие са проявления на един и същи смисъл. Индийската традиция утвърждава, че човекът е комплекс от ум, воля, емоции, импулс за действие и той трябва да търси Бог чрез всички тези неща. Човекът трябва да е активен с дела, както и да умее да потъва в медитация, да търси върховното интелектуално знание и да отпуска душата си в неподправена примитивна любов към Божественото
Страница 1 | 2